Апокрифна любов

„Audentes fortuna iuvat” – Virgilio.

(„Съдбата помага на смелите.“)



Романът „Апокрифна любов“ е любовен роман, предназначен за читатели от всички възрастови групи. 

Романът разказва една любовна история между нигериец и българка, развила се в условията на расови предразсъдъци в България в близкото минало – през 80-те години на 20 век.

Отношенията между главните герои, Ана и Матю, са неизбежно повлияни не само от расовите предразсъдъци на преобладаващата част от обществото, но и от особеностите на техните характери.

Възпитавана в семейство, в което липсва любов, Ана израства с комплекс за изоставеност, който определя нейното поведение в отношенията ѝ с Матю. Тя сякаш е програмирана да се възприема като изоставена. Не прави планове за бъдещето на своята любов.

Матю е младеж със силен характер. Мечтата му е да стане добър лекар. Той е целенасочен. Знае, какво иска. В тази страна, с хора, враждебни към цвета на кожата му, неговата страстна натура има силна нужда от любов. Вярва, че Ана го обича. Тогава защо тя не мечтае и не прави планове като другите момичета за семейство и деца? Може би няма смелост да се опълчи срещу расовите предразсъдъци на родителите си.

Има ли бъдеще тази любов?

„В живота получаваш това, което имаш смелост да поискаш“ – неизвестен автор /Hera.bg/